Когато
говорим за българско вино, обикновено говорим за червено вино. От години се тиражират легендите, че единствената песен за бяло вино била “Ой ти, бело вино, що не си червено”, а пък Чърчил бил купувал 400 литра мелнишко вино всяка година. Може би е време да се отвърнем от мрачното минало и да погледнем към светлото бъдеще?

Разбира се, за стереотипите си има причини и може би е факт, че в света на отлежалите мощни вина по-често ще говорим за червените сортове – по обективни причини. А Маврудът и Мелнишкото семейство (Широка мелнишка лоза, Мелник 55, Мелник Юбилеен, Руен), че даже и Рубинът и Гъмзата са сериозни претенденти в тази категория и техният потенциал далеч не се изчерпва до широките софри по съборите. Напротив, тепърва ще се говори за качества им и все повече изби смело и настойчиво работят с тях, резултатите също са налице.

Но ако се запитаме кои са най-старите български сортове, ще се изненадаме. При червените, това е Памидът. Разпространен в цяла България, той дава леки червени вина, които често приличат на розе. Там, където се гледа Мавруд, обикновено го правят на ракия. Памидът обаче крие потенциал за елегантни и леки червени вина, особено подходящи за топлите месеци, тъй като е чудесен, когато се поднесе охладен. Също така, той е действително античен сорт и макар учените да се колебаят, възможно е именно от него да са правили своите вина по нашите земи древните траки.

Другият стар български сорт е Червеният мискет, от който се прави бяло вино. Свежест и цветисти аромати са характерни за всички мискети, независимо от кой край на България, защото Мискет има навсякъде – Сунгурларски мискет (да не се бърка с Мискет Сунгурларски), Варненски мискет, Кайлъшки мискет, Сандански мискет. Също така е интресно, че чисто генетично те нямат почти нищо общо, тъй като повечето мискети, като изключим Червения и Врачанския, са кръстоски, създавани активно през ХХ век. Създаването на нови сортове продължава да се практикува и последният регистриран мискет е от 2020 и се казва Мискет Викинг. Амбициозно!

Сред всички мискети, най-мистериозен е Врачанският мискет, известен още като Врачанска теменуга. Неговият ароматен профил деликатно варира спрямо тероара, но категорично можем да кажем, че освен във Враца, от него се получават отлични вина и в Черноморския район, където е разположена и нашата изба. Може да бъде срещнат също и в Украйна, Унгария и Румъния и е познат с много имена: Печски ароматен, Вражда мискет, Твърда тамянка.

Историята на сорта е мако известна и изпълнена с легенди – че виното от него било любимо на тракийски царе и пр. Знаем със сигурност, че още през 1898 врачанският производител Стефан Кръсойков получава златен медал от международния винен конкурс в Брюксел. За съжаление епидемията от филоксера в началото на ХХ век не позволява достатъчно бързо да бъде оползотворено това признание.

След национализацията на лозарските кооперативи в края на 40те години, врачанският мискет е използван най-вече за производство на трапезни вина, сладки вина за съветския пазар и за дестилат. Големите обеми на производство не позволяват високо качество и отнема години докато отново започне качествено производство на вино от този сорт, което да отразява неговите качества и потенциал.

Свежестта и ароматът на Врачанския мискет, съчетани с присъщата на мискетовите вина лекота, го превръщат както в прекрасно вино само по себе си, така и в съвършен спътник на морските дарове, паста и птичите меса. Именно с него е посрещнат президентът на Франция Еманюел Макрон при посещението му в България през 2017. Ние обаче ви съветваме да не отлагате за специален повод, а да откриете за себе си най-доброто време и място за чаша Врачански мискет. Подсказка: например точно сега.