Германия стои стабилно на винената карта на света благодарение най-вече на Краля на белите сортове.Този благородник не е с напълно изяснен произход. Със сигурност единият родител е Гуе Блан, днес изчезнал, но популярен през Средновековието сред френското и немското селско съсловие, а другият не е напълно известен: най-вероятно кръстоска между местна дива лоза и Траминер. Неясното родословно дърво досега не е спряло никого от преклонение към Ризлинга и причината е в неговата категоричност. Тя се изразява в уникалните петролни нотки в носа.Разнообразието включва бензин, газ, керосин и дори разтопен найлон, а обикновено това е допълнено със силно изразен меден аромат.Често е и силно минерален и тази комбинация го прави отличим във всяка ситуация.
Ризлингът е един от най-старите документирани сортове в света, oще през 1435 като част от инвентара на Йохан II фон Катценелбоген. Особено внимание му отделя Йеронимус Бок в своята книга “Ботаника” от 1546.
Това е предпочитаното вино на германската аристокрация, която го носи със себе си по време на своите завоевания. Сравнително рано е открит и потенциалът му за отлежаване, нещо рядко при белите сортове.
Славата му расте, като особено внимание получават Рейнският Ризлинг и Мозелският ризлинг. Втората му родина е Франция и по-конкретно Елзас, като местната вариация се отличава съществено от немската, но в днешно той се отглежда по цял свят, като особено внимание заслужават примерите от Австрия и Австралия. България също има чудесни условия за отглеждане на Ризлинг, като ние залагаме на класическите му характеристики.
От Ризлинг се правят всевъзможни вина – като започнем от сухи и полу-сухи, преминем през пенливи и стигнем до сладки вина, включително айсвайн (сладко винo от грозде, обрано чак след като е замръзнало върху лозата).Всичко зависи от стила, обозначен на етикета, дори и често той остава непроизносим.
Едно от най-важните неща и удобни неща за това вино е неговата универсалност в съчетанието с храна. Високите киселини и захари го правят подходящ за почти всички силно подправени храни (всички източни кухни, защо не и латиноамекериканската), както и за голямото предизвикателство на българската зима – киселото зеле. В светлината на все по-топлия климат, все по-често няма да ни се пие само червено вино през декември, но поне проблемът с подходящото бяло вино е решен. Но не става дума за съвременна измишльотина: традиционно в Елзас Ризлинг се съчетава с шукрут – яхния от кисело зеле и комбинация от пушени и сготвени меса. Така че, нека перифразираме Трейси Чапман – “Give me one Riesling to stay here…”
