Често когато ядем вкусна, пикантна храна или пък свинско с кисело зеле, или някое по-предизвикателно вегентарианско ястие, си мислим “Ех, ако имаше подходящо вино за всичко това”. Да, има го. Казва се Ризлинг. Толкова характерен, че няма как да го сбъркаш. Толкова разнообразен, че ще се чудите как така това е един и същ сорт. Също така, обект на безбройни глуповати игра на думи в стил “All good things happen for a Riesling”…

Германия стои стабилно на винената карта на света благодарение най-вече на Краля на белите сортове.Този благородник не е с напълно изяснен произход. Със сигурност единият родител е Гуе Блан, днес изчезнал, но популярен през Средновековието сред френското и немското селско съсловие, а другият не е напълно известен: най-вероятно кръстоска между местна дива лоза и Траминер. Неясното родословно дърво досега не е спряло никого от преклонение към Ризлинга и причината е в неговата категоричност. Тя се изразява в уникалните петролни нотки в носа.Разнообразието включва бензин, газ, керосин и дори разтопен найлон, а обикновено това е допълнено със силно изразен меден аромат.Често е и силно минерален и тази комбинация го прави отличим във всяка ситуация.

Ризлингът е един от най-старите документирани сортове в света, oще през 1435 като част от инвентара на Йохан II фон Катценелбоген. Особено внимание му отделя Йеронимус Бок в своята книга “Ботаника” от 1546.
Това е предпочитаното вино на германската аристокрация, която го носи със себе си по време на своите завоевания. Сравнително рано е открит и потенциалът му за отлежаване, нещо рядко при белите сортове.

Славата му расте, като особено внимание получават Рейнският Ризлинг и Мозелският ризлинг. Втората му родина е Франция и по-конкретно Елзас, като местната вариация се отличава съществено от немската, но в днешно той се отглежда по цял свят, като особено внимание заслужават примерите от Австрия и Австралия. България също има чудесни условия за отглеждане на Ризлинг, като ние залагаме на класическите му характеристики.

От Ризлинг се правят всевъзможни вина – като започнем от сухи и полу-сухи, преминем през пенливи и стигнем до сладки вина, включително айсвайн (сладко винo от грозде, обрано чак след като е замръзнало върху лозата).Всичко зависи от стила, обозначен на етикета, дори и често той остава непроизносим.

Едно от най-важните неща и удобни неща за това вино е неговата универсалност в съчетанието с храна. Високите киселини и захари го правят подходящ за почти всички силно подправени храни (всички източни кухни, защо не и латиноамекериканската), както и за голямото предизвикателство на българската зима – киселото зеле. В светлината на все по-топлия климат, все по-често няма да ни се пие само червено вино през декември, но поне проблемът с подходящото бяло вино е решен. Но не става дума за съвременна измишльотина: традиционно в Елзас Ризлинг се съчетава с шукрут – яхния от кисело зеле и комбинация от пушени и сготвени меса. Така че, нека перифразираме Трейси Чапман – “Give me one Riesling to stay here…”

  • Промоция!

    Траминер

    19,90 лв. 9,95 лв.